Deprecated: mysql_connect(): The mysql extension is deprecated and will be removed in the future: use mysqli or PDO instead in /home/mezdrabg/public_html/sela/lyutibrod/cms/db_php.php on line 9
Официален сайт на село Лютиброд - История
История

На запад от село Лютиброд, на двата долинни склона на река Искър, се намират Ритлите - едни от най-интересните скални образувания на Искърския пролом.

Те представляват успоредно разположени скални стени. Дължината на скалите варира от 200 до 400 метра, а дебелината от 2,6 до 7 метра. На височина стигат до 80 метра над нивото на река Искър. Пространството между скалите е обрасло в гъста широколистна растителност.Тези скални форми са възникнали преди 120 милиона години, когато тук е било дъното на море.
Лютиброд има дълга и богата история. В миналото римляните са използвали скалните стени като естетвени укрепления срещу нашествениците. От малко по-късен период  /V век/ е раннохристиянската базилика,намираща се непосредствено до източната стена на „Ритлите“.

През средновековието естествените стени били отново използвани, но този път тук бил разположен цял град-крепост, известен с името „Коритен град“, който бил защитен от горе и от долу с крепостна стена. В най-северната и най-висока част на Ритлите и сега личат останки от крепостен зид, граден с ломени камъни, споени с бял хоросан, с дебелина около 2,80м. Стената се разпростира  на приблизително 10 м. Вътре се очертават основи на сгради. По терена има фрагменти предимно от средновековни керамични съдове, характерни за периода ХІІ-ХІVв. Между самите "Ритли" могат да се видят останки от сгради, също градени от ломени камъни.

В източна посока от крепостта, на територията на някогашния град, се намира средновековна църква от ХІІ-ХІVв. Днес този ценен представител на българската средновековна архитектура и живопис  тъне в забрава и разруха.
Богатият археологически ансамбъл, включващ средновековно селище "Коритен град" и средновековна крепост "Ритлите" са обявени за национален паметник на културата в ДВ бр.90 от 1965г. и ДВ бр.91 от 1979 г. 

В турските  документи от 1479 година е отбелязано, че село Коритена има 8 домакинства, след XV век с. Коритен изчезва като наименование.
До 1878 година Лютиброд е носило и турското наименование Гечидкьой /Бродно село/ или Гечид кьосе. Името Лютиброд се обяснява с това, че реката ежегодно вземала жертви от преминаващите през брода и оттам: лют, опасен брод.
В близост до Люриброд се намира Черепишкия манастир, с който историята на селището е тясно свързана.
Начало на проучванията на историята на Лютиброд поставя през 1871 година унгарският пътешественик и изследовател на българската история, култура и природа Феликс Каниц, който пише за селото: „.А тук природата е най-романтична!“.

 

Недалече, назапад от „Ритлите“, се намира историческата местност „Рашов дол“. Там през пролетта на 1876 година са загинали в битка 10 четници от Ботевата чета. На 3 юни отсечените глави на загиналите били набучени на колове и разнасяни по околните села. Днес костите им се пазят в малка костница, разположена в местността. От Ритлите до там се стига за половин час пеш.
Черепишкият манастир "Успение Богородично" е разположен на 29 км югоизточно от гр. Враца, в уникалното със своето многообразие на природни форми и забележителности Искърско дефиле на Стара планина. На около 15 км. преди гр. Мездра, идвайки от София, има малка отбивка, която след 100 м. води до портите на манастира.
Възникването на Черепишката обител е свързано с историята на средновековния „Коритен град" съществувал в близката местност „Ритлите",до село Лютиброд.
Черепишкият манастир край Лютиброд пази легендата за цар Иван Шишман и последните му отчаяни битки с турските нашественици. След кърваво сражение местата, където се издига днес манастирът, били покрити с много черепи на падналите войни, с тях била осеяна цялата околност. От тези тъмни сказания идва името на манастира „Черепич”. Между манастира и село Лютиброд има една местност, която се нарича Шишманец. В една от пещерите, разказват, раненият цар прекарал последните дни от живота си. Тези пещери носят името „Шишманови дупки” или „Шишманови пещери”. Тук е скрито и златното му съкровище...
В църковния историкоархеологически музей в София се съхранява един типик на манастира, съставен около 1396 година, който показва, че той е бил разрушен по време на битката и възстановен наново веднага след това. Останките от средновековната му черква се намират под днешната. Следователно още от XIV век манастирът се е намирал все на същото място. За  историята на черепишката обител през следващите два века засега не се знае нищо. В своята „История славяноболгарская" през 1762 година Паисий Хилендарски отбелязал, че известният български художник Пимен Зографски „обновил Черепишкия манастир край река Искър, и тук и починал... в 1610 година". В житието на „Св. Пимен", писано от черепишкия монах Памфилий, се отбелязва, че след като той обновил манастира, „събрал много братя, поставил им игумен и всичко устроил както в Зографския манастир". Нещо повече, още приживе той бил инициатор за развитието на книжовността, чийто шедьовър е известното „Черепишко четвероевангелие" с позлатен обков, което било изработено в 1612 година от чипровчаните Никола и  Павел. Известни са още няколко други книжовни паметници от манастира - Данаиловото евангелие от 1616 година, Панегрик от 1623 година, Апостол от 1630 година, дело на монаха Яков.
И през следващия XVIII век книжовната дейност продължила с неотслабваща активност. Познати са някои книги писани по това време в манастира - Типик от 1737 година, Анагност от 1745 година, известният „Маргарит" на Тодор Врачански от 1762 година и други.
В края на XVIII век кърджалийските набези за кратко обезлюдили Черепишкия манастир. През 1798 - 1799 година на два пъти Софроний Врачански идвал тук, за да дири убежище, но не намерил никого, защото монасите живеели из околните пещери. Едва към 1802 година животът в обителта бил отново възобновен от поп Торньо, който ремонтирал църквата и построил малка жилищна сграда северно от нея. Тя била съборена в 1929 година. През следващите десетилетия манастирът се замогнал и игумените му получили средства, за да развият бурна строителна деятелност.
Към края на XIX Век манастирът вече се развил в два двора - поклоннически и монашески. И през XIX век монасите от Черепишкия манастир продължили да работят за просвешението и освобождението на България. Манастирски училища вече имало не само в самата обител, но и в метосите й. В съществуващия още от преди 1840 година Тетевенски метох, даскал Йото Кифалов въвел едни от първите учебни чинове из българските земи. А йеромонах Епифаний бил  организатор и председател на местния Лютибродски революционен комитет, подготвящ Априлското въстание.
В близост до Черепишкия манастир е местността "Рашов дол", където се развива последното сражение на част от Ботевата чета, предвождана от Георги Апостолов.
През 1889 и 1907 г. Черепишкият манастир е посетен и от Иван Вазов и край него се развиват събитията от известния му разказ "Една българка". През 1897 манастирът е спирка на Алеко Константинов по време на похода му из тези места, след който се ражда пътеписа му "Българска Швейцария".
След 9 сеп. 1944 г. в съседство на Черепишкия манастир е преместена Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски", върната в София след 10 ноември 1989 г. Към семинарията е действала голяма черква – "Св. Климент Охридски", понастоящем изоставена.
В днешно време Черепишкият манастир е действащ и обитаван от монаси.
Макар преустройван и обновяван многократно Черепишкият манастир е запазил старинния си облик.
Архитектурният тип на днешната съборна църква потвърждава, че тя наистина е била построена около края на XVI век. Това е еднокорабна, масивно засводена сграда с абсида, преливаща плавно към корпуса. Олтарният тракт е с канонично оформени протезис и диаконикон. Първоначално църквата е имала и притвор, който при някое от по-късните преустройства бил присъединен към пространството на наоса. По същото време са били разширени и прозорците. След тази реконсктрукция църквата е била презографисана от поп Иоаникий (може би тревненецьт Иоаникий поп Витанов). По стилови белези тази зография може да се отнесе към началото на XIX век. Чрез сондажи е установено, че под нея са съхранени части от старите стенописи, възможно рисувани от Св. Пимен Зографски преди 1610 година.В 1908 година зографът Васил Илиев от Галичник, Дебърско изписал даром купола и пространството на бившия притвор, присъединено към наоса на манастирската църква. Осмостранният купол на църквата бил вдигнат през 1888 година, а днешният притвор датира от 1939 година. Сред забележителностите на вътрешната украса на храма е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезена през 1844 година.
Реставрацият на стенописите в манастирската черква, увредени от влагата, трябва да бъде следващата стъпка от започналото възстановяване на манастирският комплекс.
Повечето постройки в Черпишкия манастир са построени в първата половина на XIXв. по времето на игумена Йосиф. Тогава са издигнати т.нар. "Рашидово здание", "Методиевото здание" и "Данаиловата сграда". Интресен е факта, че Рашидовата къща била построена като дарение от богат турчин, чиято дъщеря се излекувала в манастира. В 1784 година йеромонах Епифаний построил двуетажна манастирска костница в скалите над манастирския двор. Нейният параклис, посветен на "Св. Йоан Кръстител" е бил осветен на 20 август 1888 г. от врачанския владика Константин.
В околната местност са открити останки от стари християнски храмове, на отсрещния бряг на реката в плитка пещера се намира неръкотворна икона на Света Богородица.
След започналият основен ремонт през лятото на 2006 г. е възстановена и реставрирана голяма част от манастира, но и още много предстои.